Bulgarian On A Bike

17/03/2026

Спомени от прекосяването ми на Туркменистан 🇹🇲 - една от най-затворените държави в целият свят.

15/03/2026

Измина цяла една година от както се завърнах в България след приключване на пътешествието.

Имах достатъчно време да се върна обратно към реалността и да обработя всички мисли и емоции, които се трупаха в мен в продължение на 307 дни. Връщането обратно и приспособяването в ежедневието определено беше едно от най-предизвикателните неща, които съм правил в живота си, вероятно още по-предизвикателно от колкото самото пътешествие.

След като всеки един ден беше нов и непознат, изпълнен с вълнение, любопитство и опознаване на широкият и шарен свят, се върнах обратно в еднообразието, предвидимостта и битовизмите на обикновеният живот. В него няма нищо лошо само по себе си - всички ние сме част от това и се справяме както намерим за добре. Проблемът е там, че един път когато си се откъснал от системата и си видял безусловна свобода и си разширил разбиранията си отвъд себе си, връщането обратно е много, много трудно.

В много аспекти живота ми в момента е още по-добър и удоволетворяващ от когато преди да замина, интегрирах се обратно и преследвам нови лични цели. Промените в мен не са измерими или лесно обясними, но знам, че те са там за добро или за лошо.

Благодарен съм, че не послушах скептиците "Там е опасно", "Ами ако нещо стане", "Ами ако ти свърши бензина", "Ако те нападнат", "Това е много трудно", "Какво ще правиш като се върнеш"

В живота има много "ако", но единствени "тук и сега".

15/09/2025

Станах на 30.

Въпросите "Какво правя с живота си?", "Какво съм направил до сега?", "Как да изживея остатъка от него?" са били с мен от както се помня, а звучат още по-силно и са още по-релевантни в момента в който посрещнах своите 30 години (на 10-ти Юли в Екатеринбург, Русия).

Обръщам поглед през рамо и от една страна успях да изпълня най-голямата ми мечта и да осъществя пътуването на живота ми, а от друга чувствах дълбока и тъмна празнина в себе си и липса на смисъл. "И сега какво?", "От тук насетне накъде?", отне ми месеци и много труд за да се върна обратно в реалността, да събера себе си и да начертая нов път напред с част от житейските уроци от пътешествието:

- ... Че няма нужда всичко да е планирано и ясно, а по-важно е да се направи първата стъпка
- ... Че живота е красив, когато е споделен с правилните хора
- ... Че е човешко да се изгубиш и да не знаеш посоката
- ... Че сме тук за толкова кратко

А аз, знам, че най-доброто тепърва предстои!

06/06/2025

Подробно интервю (1час и 30мин) с мен за пътешествието от България до Малайзия. Благодаря на момчетата от “The Next Generation Speaks” подкаста за поканата и въпросите.

Как се преживява 11-месечно соло-пътешествие с мотор от България до Малайзия, когато оставиш зад гърба си стабилна IT кариера и познатия ритъм на живот? Цвет...

25/05/2025

Интервю в предването “Отблизо” днес по БНТ:

https://bnt.bg/news/cvetan-hristov-balgarinat-na-motor-koito-obikalya-celiya-svyat-v391935-339582news.html

24/05/2025

11 месеца (21.04.2025 - 21.02.2025), 42,000+км

Аз, моторът и неизвестността пред мен. 307 дни в които никой няма общо с предходния.

24/05/2025

Здравейте и честит празник!

Мина доста време от както съм писал последно, но днес искам да направя две обявления:

1) Първата цялостна презентация за пътуването ми до Малайзия ще се състои на 31.05, 18:00 в Приморско, на ежегодната среща на групата за мотопътешествия и приключения (Road Adventures For Bikers) - повече информация за нея и записване можете да намерите тук: https://www.facebook.com/groups/roadconditionsadventurebikers/posts/2473250259679076/

2) Утре (25.05) в предаването "Отблизо" по БНТ ще бъде първото интервю на живо за пътешествието и всичко около него

След като си подредя нещата в личен план, ще започна да пиша отново и да качвам видеа в YouTube, както и да организирам още презентации свързани с пътуването.

До скоро!

П.С. Мотора вече пристигна невредим в България, след като пътува 2.5 месеца от Малайзия до Германия по море и беше транспортиран до тук.

28/03/2025

15.03.2025 - 28.03.2025 - Две седмици обратно в България 🇧🇬

Eто, че изминаха две седмици от както се прибрах у дома.

Посрещането беше в малък кръг от приятели, родителите ми, роднини и разбира се беше съпроводено с много положителни емоции. Още със слизането от самолета ме обзеха смесица от чувства - радост, затова, че се виждам с най-близките си хора, но и не малка доза тъга по повод приключването на пътешествието и този етап от живота ми.

Всъщност, доста хора ме питаха, кое е бил най-трудният за мен момент. Сега вече имам този отговор. Минах през редица трудности и какви ли не предизвикателства за да стигна до крайната си точка, но именно прибирането у дома считам за най-трудният. Причината е, че психологически е изключително сложно човек да се върне и приспособи обратно в познатата реалност, веднъж когато е изживял нещо подобно. Преобладаваха усещане на дисориентация и изкривено разбиране за времето - сякаш ме е нямало не 1 година, а 1 седмица. Будех се с паник атаки посред нощ и лека полека осъзнавах, че следващият ден ще е малко или много същият като предходният. Цялото пътуване ми се струваше като сън и само снимките и разказите опровергаваха това. "Наистина ли го направих?", "Ами сега на къде?", "Кое е следващото предизвикателство?", "Кое ще ме накара да се чувствам, че живея истински?", "Кой всъщност е Цветан Христов?" бяха част от въпросите, за които търсих отговори. Няколко дни просто се разхождах без цел и посока опитвайки се да си събера мислите и да се адаптирам обратно. И тогава осъзнах - няма нужда да се самобичувам заради състоянието в което се намирам и това което чувствам, защото кой да е на мое място би изпитвал същите емоции, които изпитвах и аз. Просто имах нужда от време.

Осъзнах, че имам точно два избора - или да живея в миналото и да отказвам да приема реалността или да насоча енергията си в положителна посока и промяна на обстоятелствата. Избрах второто. Знаех, че каквото и да стане, колкото и да ми е трудно ще се справя, точно така, както беше и до сега. Твърдо вярвам, че именно подобни моменти в живота на всеки един от нас оставят най-голям отпечатък върху сформирането на характера и личността ни.

Тази година ставам на 30, нямам търпение да разбера какво e следващо приключение което ме очаква! Не спирайте да мечтаете и да предизвиквате себе си по един или друг начин, нещата се случват когато човек има правилната нагласа и мотивация.

П.С. Утре (29.03) ще съм на откриването на мотосезона в София, така, че ще се радвам да се запознаем лично и да си поговорим! Ще бъда с червена Honda Africa Twin с регистрационен номер - BT2471K (на последната снимка)

14/03/2025

Всяко едно пътешествие има своето начало и своят край - утре (15.03.2025) се прибирам в България 🇧🇬

Реших посрещането да бъде в тесен семеен и приятелски кръг.

Какво следва от тук насетне?
- Скоро, когато си събера мислите ще организирам събити(е/я), където ще разкажа на живо за пътуването и ще се радвам да отговоря на всеки един въпрос.
- С част от вас ще се видим на откриването на мото сезона във Велико Търново (22.03) и в София (29.03) 🍻
- Има още важни теми относно пътуването, за които ще пиша подробно скоро, както и ще започна да работя върху книга и филм.

Не на последно място - ОГРОМНО благодаря на всеки един от вас за вашата подкрепа по време на цялото пътешествие!

П.С. Ако ме видите някъде, ще се радвам да се запознаем и да си поговорим!