08/06/2026
Миналата седмица изпратих малка кула от картини към две различни посоки на страната Царево и София.
Докато ги опаковах , си дадох сметка, че никога не съм ви разказвала как всъщност започна всичко. Пътят ми започна именно от тях. От едно пътуване до Италия, което буквално ми извъртя главата и ме накара да погледна в посока, за която дотогава изобщо не се бях замисляла. В периода, в който рисувах, самата аз се лекувах. А после сърцето ми започна силно да бие всеки път, когато чувах думата - Aрттерапия. Знаех, че нещо ще се случи в тази посока...
Слизайки от ферибота, буквално се озовах в НХА и попитах кога е приемът за студенти. Казаха ми, че съм изпуснала срока и трябва да чакам до следващата година. Същия ден се срещнах със стар приятел, с когото не се бяхме виждали отдавна. Разказах му за мислите си напоследък, а той ми каза:
- Рускова, тръгваш отзад напред. Първо мини през психологията, после влез в арттерапията.
Замислих се над думите му.
На следващия ден срещнах позната, с която не се бяхме виждали от много години. Заговорихме се за живота и тя ми сподели, че завършва арттерапия.
Аз бях вцепенена... говорете ми за съвпадения... 😏 После ми каза, че е осъзнала колко недостатъчно е това само по себе си и затова е записала психология в Санкт Петербург... Посъветва ме да направя същото.
- Иначе ще тръгнеш отзад напред. Ще изгубиш време - рече
Само че онлайн обучението изобщо не ме устройваше. Помислих, направих едно по-задълбочено проучване и така попаднах във Велико Търново. Подадох документи, без да казвам на никого за намеренията си.
Мислех си: Следвай сърцето си, Гергана. Ако е твоето, ще дойде лесно!
И то дойде. Като щракване с пръсти, бих го нарекла чиста магия.
Докато течаха лекциите, си мислех че завършвам и директно се хвърлям в арттерапията.
Тогава се срещнах с моята Елена на един балкон. Докато ближехме сладолед и впервахме погледите си напред в хоризонта, споменах как един абзац от лекциите за Райх ми се е забил като карфица и не спирам да мисля за него:
„Телесно ориентираната психоанализа има работа предимно с четири основни понятия: оргонна енергия, оргазъм, мускулна броня и характер.“
- Май искам да тръгна натам. Арттерапията ще почака- казах й
- Леле, ти ме изумяваш. Моите интереси също са в тази посока.
И така се озовах в София.
Нали ви споменах преди няколко поста за хората с число 6 и как влияят на живота ви с изборите..Е..тя е едно от тях. Другата шестица е моята новозеландска рибка ❤️ , която ме подтикна да рисувам и да покажа това на света.. .Е, показах го...А после животът започна да подрежда следващите стъпки по начин, който никога не бих могла да измисля сама.
В една лекция докторът ни попита :
- Кога за последно повлияхте на някого?
- Хммм - чак пък толкова замислих се аз без въобще да си давам сметка че, когато някой посегне към картина и ми каже „усмихваш ме“, „замислих се“, „радват ме твоите неща“ или „виждам детето в теб“, нито една от тези срещи не е била случайна...
Онзи ден в телефонен разговор се прокрадна едно изречение:
- Внимавай какво говориш и какво публикуваш, Гериии!
- Защо? Какво толкова е станало? - леко сразена от това което чувам
- Дъщеря ми те следва навсякъде. Върви по стъпките ти и иска да говорите.
Замълчах за миг.
Защото понякога не осъзнаваме колко далеч стига онова, което даваме от себе си.
Истината е, че никога не съм си поставяла за цел да бъда пример за някого. Исках просто да следвам онова, което кара сърцето ми да бие по-силно и тъй естествено вървя по пътя си..
Картините ме заведоха към психологията.
Психологията ме заведе към хората, а хората продължават да ме водят към самата мен.
И ако има нещо, в което вярвам днес повече от всякога, то е, че когато хванеш пътеката , Вселената не ти дава готови отговори,а ти изпраща хора.... останалото е въпрос на смелост да ги разпознаеш.
Благодаря ви, че вървите с мен по този път и ме разширявате.!
💋💋💋💋💋💋💋💋💋💋💋