https://www.facebook.com/109715765064165/

Shopkinya on a bike, Sofia (2026)

29/04/2026

Чао Мароко, здравей София!🇲🇦🤩
Ден 15-17:
Последният ден за разходка с ямашките настъпи. 🏍️🥺Имахме известни размисли дали да атакуваме прохода Tizi n' Test или да кривнем покрай океана и оттам в ниските части на Атлас. Везните наклониха да е високо в подножието на Toubkal с надеждата, че ни очакват незабравими гледки за последно в Атлас. Изпитвахме лека умора и бяхме единодушни, че мароканското приключение настъпва в точния момент. Гмурнахме се в трафика на Taroudant из тесните сукаци и като истински туристи направихме обиколка около по- известните забележителности, но с моторите, колкото да се отбележим. 🫣Изчетохме куп хвалебствени писания за Малкия Маракеш, но уви ние хич не ги споделяме.🤭
Тръгвайки ме връхлетя някакъв вирус, който ме изведе извън “релси”. Безконечно кихане, сополяване и за капак температура. 🤧🥴Задрапахме по стръмните хълмове на прохода и засега не оставах особено впечатлена от видяното, нищо толкова wow. 🧐 Ремонтните дейности по прохода, за които се бяхме информирали предварително, че са тип кърпим дупки се оказа противно на очакванията ни. Сериозни реконструктивни дейности по разширяване на пътя и изграждане на нови трасета, които бяха превърнали пътя в истински прашен и кален офроуд път. Сблъскахме се със ситуации, в които аха за малко да ни затрият на пътя в резултат на срутване от камъни, защото строителните работници са в състояние на нирвана и нехаят за каквото и да било. Нон стоп ги благославях, а както ми беше лошо, съвсем бях подпалила. 😂Георгиев, не смее да гъкне, че както съм се разгорещила ще го отнесе без вина виновен. От време на време се чуваше по радио точката “Игнатова, как си? Добре ли си?” , “Оххх карай да се свършва, че толкова ми е зле. Нервно ми е и съм на ръба да утрепя някои и*иот работник, преди да ни затрият те.”
Издрапахме до превала на прохода на 2100 м.над.височина. Гледам, гледам… Уффф май трябваше да се поплацикаме край океана и да ядем морски дарове. А ние, на високо да сме, серпентини, фиби, папионки… дръж ми шапката. Успокоих леко нервната система в момента, в който видях ръчно издялканата каменна фигурка на магаре със самар. Ей го моето магаре, което го търсих дни наред. Съвсем приповдигнах духа при вида на вкусният омлет и маслини.🤩 Сече съм дзен със себе си и именно в този миг се чува гръмка и сочна сръбска псувня, благославяща няколко поколения на кралското семейство в Мароко, барабар с целия народ. Тръшкане и арогантно парадиране на сръбската мото дружинка какъв бил пътя, ама как едвам карали, ама колко им били мръсни моторите, дрехите… да ги ожали човек. Като не е по вкуса и възможностите се обръщате и сменяте маршрута. Ей, на ръба бях да им отговоря в техен стил, да ги шашна малко, но Георгиев ме сръчка с поглед… не си заслужава. Прав си.
Маракеш ми се виждаше мираж. Времето за пристигане стремглаво се проточваше. Изпитах леко притеснение, защото трябваше да върнем моторите в уговорения час. Очите ми плуваха от високата температура и тялото ме предаваше. Често ни спираха, за да разчистят пътя от камъните, което за минути предизвикваше струпване на коли и мотори. Момента, в който дадат знак за разрешено преминаване едновременно се втурва целият трафик и купона по оцеляване започва. 😂
Стъпихме на асфал и газ към Маракеш. Покрай сами пътя лъкатушат калните води на река, край която местните си правят пикник. Цъкахме с езици как са превърнали в мизерия, иначе красивата природа.🤢
Успяхме в уговорения час да върнем ямашките. “Игнатова, усмихни се!”. Едвам, едвам направих усмихната гримаса за снимка.
Изпитах огромно облекчение щом пристигнахме в риада. В 21:30 припаднах в леглото след бърза вечеря и куп лекарства.
Yes, baby! I’m okay! 💪☀️Тежка бе нощта, но сутринта се събудих преродена!
Посветихме ден и половина на Маракеш, с посещение на Bahia Palace. Изгубихме се из шумните и екзотични сукаци в търсене на скрити галерии и ателиета за ръчно изработени подаръци за близките.
Обиколихме куп банкови офиси, за да сменим скъсана банкнота, но уви неуспешно. Е, сега си имаме дирхам за спомен. 🤭
Чудесен финал на мароканското пътешествие! ☺️🇲🇦
Отметнах още една мечтана дестинация за пътешествие с мотор и сега погледа ми е насочен към следващата. Вече се кроят планове, но да видим накъде ще задуха вятърът.🏍️📸😎☀️

27/04/2026

Хелоу от Plage Taghoua! 🏍️🇲🇦
Ден 14: Вече се придвижваме към Маракеш, като за утрешния ден сме оставили прохода Tizi n' Test за финал на мото пътешествието.
Преди обед тръгнахме лежерно край Атлантика, като се отбихме до Ancien Téléphérique, която тъне в разруха, но за времето си е било инженерно постижение за придвиждане на техника и стоки от плиткото крайбрежие до брега на Sidi Ifni.
Не бързахме за никъде и карахме до самия бряг на океана. Разбира се, гледките са цветни и разнообразни. Георгиев, искаше да види парниковите полета около Агафир, където целогодишно се произвеждат зеленчуци и плодове. Мароко е ключов световен износител на зеленчуци (особено домати), като заема водещи позиции в снабдяването на Европейския съюз. Страната активно увеличава износа си, конкурирайки успешно Испания, и разширява пазарите си към Германия, Полша и африкански страни. За наше учудване в региона ни посрещна мизерия и мърсотията. Бихме останали с идеята, че там ще цари благодат от зелени полета, модерни парникови съоръжения и системи, но уви действителността беше различна.
Идеята за вкусен обяд бързи се изпари при тези гледки. С хиляди усилия намерихме сносно заведение в комлект на бензиностанция. Да, храната беше вкусна, ноооо въпреки това толкова разстройващо ми подейства, че бързо взехме останалите 60 км до Taroudant . 😂🤢
Отидоха ми мераците да си купя диня или пъпеш, която да дондуркам до риада.
‎ Taroudant ‎ни посрещна с обичайния си ориенталски ритъм из тесните сукаци. Вече обиграни с местния трафик и задължителен клаксон, ловко заобикаляхме тълпата от хора и всякакви превозни средства.💪😎🏍️
Утре атакуваме Tizi n' Test и финишираме в Маракеш! 🤗

26/04/2026

Привет мото другарчета, все още пътешествието в Мароко не е приключило.🇲🇦🏍️
Ден 13: Слънчево от брега на Sidi Ifni! ☀️🏍️ Този ден посветихме на лежерна разходка, без моторите. След изминалия ден от 370 км с ямашките бяхме уморени и имахме нужда да заредим с нови сили, преди да продължим пътешествието, чийто край съвсем скоро се очертава да наближи.
Сиди Ифни е крайбрежен град в югозападна Мароко, често наричан „Градът на мъглата“ и известен с уникалната си смесица от берберска (Айт Баамране) култура и отличителна испанска колониална архитектура. Окупиран от Испания от 1476 до 1524 г. и отново от 1860 до 1969 г., той служи като „капсула на времето“ с арт деко, испанско-андалусийски сгради и икономика, основана на риболов.
Отседнахме в хотел на брега на океана, помещаван в бившата сграда на испанското адмиралство, чиято архитектура наподобява кораб. Закупен от семейство мото пътешественици през 2000 г. по време на тяхната обиколка в Мароко. Три години по- късно след реставрация на сградата отварят хотел, съхраняващ ценни исторически артефакти и предмети на изкуството, които перфектно се съчетават с предмети на съвременното изкуство.
Посетихме галерията за съвременно изкуство NAWAL, където потънахме с изобилие на марокански образи, пречупени през съвременния поглед на художничката Nawal. Обзе ни неитово желание да изкупим повечето платна и предмети на изкуството. Увеличихме багажа на мотора с две големи платна и декоративен чайник. 🥰Гмурнахме се из бяло- сините улуци на града с усещането, че сме на кино площадка. Някакси времето тук е спряло своя ход. Лежерно, безметежно и спокойно е тук. Хората са усмихнати и приветливи. Търсейки пощата, за са изпратим картички и в търсене на най- добрия бръснар в града, се озовахме на пазара, където витае коктейл от миризми…. от цветя, топъл хляб и плодове, до риба.
Георгиев, отнана толкова доволен от подстригването, че ще идва всеки месец да го подстригват в Sidi Ifni.😉
Направихме 7 км разходка по широката пясъчна крайбрежна ивица, чиято красота бе обилно покрита с боклуци. 🥺Защо тези хора така нехаят към природата си. Дотолкова не им прави впечатление, боклука в които тъне плажа, че даже си правят пикник сред него.
Не мога да не спомена и за стария ресторант Nomad, който ни приветства с съвременна кухня, съчетаваща по неповторим начин морски деликатеси с плодове, зеленчуци и богати подправки. Липсваше ми само доброто бяло вино. Завърза се страхотен разговор за музика и бързо бяхме поканени на предстоящия фестивал през юни в Essaouira, който събира под открито небе изявени поп и джаз изпълнители от цял свят.
Можехме да останем тук още няколко дни, но пътешествието трябваше да продължи към Taroudant.

25/04/2026

Добро утро от Taroudant или както я наричат местните Малкия Маракеш. 😊 Тръгваме да атакуваме последният ни проход Tizi n' Test в Great Atlas. Но, преди това да разкажа за изминалите предходни дни.
Ден 12: Днес предстои да видим огнения залез на хоризонта с Атлантическия океан от брега на Sidi Ifni. 🤗
Денят е посветен на 95 км епично каране в Grand Canyon по път R107. Маршрут, който лично за мен се нарежда в класацията ТОП 3 в Мароко. Популярният сред туристите и мото пътешественици Todgha Gorge не може да се мери по абсолютно никакъв начин с Grand Canyon.
На тръгване от Tafraoute се отбихме до Painted Rocks, които първоначално бях отхвърлила от плана. Добре направихме, че се отбихме. За немалка част от туристите това е абсюрдна и кичозна арт инсталация, но не осъзнават нейната мащабност, замисъл, реализация и композиционно изпълнение и послание.
Имахме късмета да видим част от творческият процес по освежаване на цветовете, което е трудоемък процес, изискващ алпинистки умения.
Продължихме към главната цел за деня The window of Life в Grand Canyon заради, който предходният ден изминахме 370 км или около 8 часа каране из къдравите планински хребети в Anti-Atlas.
Не след дълго започнахме да се губим из дълбоката паст на каньона, която ни поглъщаше с всеки изминат километър. Чувствахме се толкова малки, като песъчинки, задрали близо до ръба на огромния завой във форма на подкова. При мисълта за мощта на бушуващите води, кара тялото ти да потръпне. Последните силни дъждове са активирали сериозни свлачища и наводнения, разрушавайки голяма част от пътната инфраструктура и селища. Все още не могат да възобновят напълно щетите, които вярвайте ми са в огромно мащаби. Огромни мостови конструкции и далекопроводи, заедно с цели къщи са отнесени, като леки перца по повърхността на водата и разпокъсани на малки части. Водната стихия е була в разгара си. По дължината на 95 км каньон във ниските части се редуват селца с пази и, от кое по китно и цветно. Задавахме си въпроса как оцеляват хората в тези негостоприемни земи.
Не спирахме да се дивеем на необятната красота.
Удоволствието да караш по амплитудни пътища с безчет фиби те водят до неконтролируема еуфория.
Последва скучен прав 160 км участък в изгарящата жар на слънцето сред безкрайни каменни полета. Тук е същински ад. 😵‍💫 Горещият вятър ни брули в лицето и изстисква всяка капка сила от телата ни. На ръба си на силите си, но те крепи крайната цел.
Успяхме да възобновим силите в крайпътно кафене в Assa с чаша кафе, мъфини и ябълков сок. Стиснахме зъби до следващата бензиностанция, защото резервата светна и хич не ми беше забавно. Предизвиках известен фурор сред банда от тийнейджъри, които развълнувани любопитстваха за нашето пътуване. Супер сладки и лъчезарни деца, някои от които знаеха къде е България и с кои страни граничи. Мечтаели някои ден да пътуват по света, но засега изучавали картата на света. 🥰 Пожелавам им го, най- сърдечно.
Оставаха заветните 50 км през плодородните долини и хълмове на The Great Mount of Larwia, които стремглаво се спускат към океана. Там ни посрещнаха гъсти и студени облаци. Рязката температурна разлика ни се отрази леко шоково, но стиснахме зъби на финалната права. Ето, го Атлантика! 🤩В далечината океана блещука, окъпан в златен брокат.
Sidi Ifni ни прегърна във бяло-синята си мантия с цветни петна.
Точно по залез слънце отворих прозореца от хотелската стая на хотела, бившата сграда на испанското адмиралство, във формата на платноходен кораб. Това е… цялата океанска шир пред мен!
Утрешния ден е изцяло посветен на почивка, без планове. 😊📸😎

26/10/2025

Привет приключенци, докато навън безметежно се сипе есенния дъжд и улиците се позлатяват от златисти листа, ще ви отведа до село Любница и стенописите в руините на старото училище.🙂
От известно време погледа се е вперил в селото, което все оставаше встрани от полезрението ми.
В един работен следобед, отпивайки от традиционното кафе и отпочивайки работните теми, бях вперила поглед в картата търсейки поредната дестинаци до която да заведа моите мото дружки. Да е сравнително близо до града, но където ще се къпем в златения есенен дъжд и да напълним душата с красота. И хоп, спомена за село Любница изплува на повърхността от дълбините на мисловното море, което бошува в главицата ми. Събрах мото дружинката и рано сутринта и тръгнахме посока село Габра с обещанието, че няма да има офроуд. Но, дали? 🫣
Избягвайки задушаващия ритъм на автомагистралата бях спретнала маршрут покрай бившата мина Чукурово до Ихтиман. Ами, пътя свърши и пред нас се виее черен кално- песъклив кърски път в полето и край дъбовите дървета. Упссс! 😬 “Игнатова, пак ли от твоите шорт къти?”, “Аааа не съм аз, гугъла е! Близо е, ей там след 5 км и излизаме в село Брънковци и от там само асфалт, надявам се.” Тръгнахме на проучвателна мисия, докато останалите от групата останаха да се кахърят край пътя. Тц, няма да стане Педрото затанцува в калта след 1 км и се очертаваха кални приключения. Тъкмо да се върнем при останалите и хоп те се задават на хоризонта. “Връщаме се, гумите станаха на сликове!”
Хванахме царския през Вакарел и съвсем скоро се гмурнахме в златния листен тунел под дърветата на пътя за село Мухово. Багрите, топли и огнени те омайват. Слънчевите лъчи огряват шарените хълмове, проправяйки си път през пухкавите бели облаци. “Ахххх, есен, така си ми любима!” Като малки деца се радваме на падналите листа, които вдигаме във въздуха профучавайки скоростно край тях. 🤩Село Любница ни посрещна, потънало в безметежно спокойствие и уединение.
В руините на старото училище се намира арт изложба, част от проекта “Стенописи в дивото". Проект по инициатива на млади художници от България и чужбина, чиято цел е да направят от пустите села и обезлюдените райони "платна" за артистични интервенции.
Времето вече е поразрушило част от стенописите, но все още някои са добре запазени и цветовете са така наситени и въздействащи.
Старото среща и приема съвременното. Изключителна арт колаборация, която заслужава внимание. 🙂
Фотографското в мен се събуди и се шмугнах из шипките за интересни кадри.
Трябва да се върна отново, когато светлината е по- мека, защото идеите започнаха да изплуват и бързо го вписах в тефтера.
След това арт вдъхновение, стомасите заскрибуцаха от глад и още от там устата се изпълни с вкуса на горещата супа и кюфтенце от кръчмето на мегдана в село Смолско, подсладено с автентичния вкус на Етър от детските години.🙂😉
До скоро приятели, следващия уикенд е на хоризонта и планирам последно пътешествие за тази годината, преди да излезна от играта за известно време. 🙂

23/09/2025

Русалийски проход вече е в историята и как северния склон след хижа Тъжа, неочаквано ти стъжва деня и последните 15 км ти се струват пътуване във безкрайността.🤭 Ентусиазмът ми не се изчерпи до това да изкача южния склон на Централен Балкан и да видя Кадемлийското пръскало. Простираше се до там да прехвърля и северния склон и да поставя на изпитание нервната си система, но не само моята, а и на хората с мен. 😬😆 Стоически се справихме, без поражения въпреки, че се поозорихме предвид нашите не до толкоз про- умения. Дали ще повторя? Ама как, слагам рошавите гуми, затварям очите и газ, че спра ли вероятността да не тръгна хич не е изключена. 😂 Шегата настрани, северния склон си е тегав и се пригответе за сериозно каране по стръмни серпентини със сипеи от големи камъни и коловози за разкош. 😣 Хич не е за подценяване и гледайте да си имате дружка, която да ви побутнете или прекара мотора, когато сте се спекли дотолкова, че нервните ви окончания ще се скъсат, като струни на китара и е готов да изслуша симфонията ви от звучни епитети.🫣
Но, така е, като си търсите предизвикателства, намирате ги и после се чудите какви ги чините там!

08/08/2025

Не, остана много от пътуването, още 4-ри дни път към дома. Последната ни отбивка беше Dark Canyon, Kemaliye и Demir Road в Анадолското плато. Докато Весо, обикаляше с такси и гугъл преводача в Erzurum в търсене на ups батерия 🤭, аз направих обиколка из историческите забележителни, където за местните си бях истинска ходеща атракция. 🤭 Съживихме магарето на Весо с акумулатор за детска кола, срещу скромните 65 евро и сръчните ръце и гениални идеи на Георгиев да пригоди батерията за неговата играчка. 😊Беше под въпрос колко време ще издържи, но беше сигурно едно, че се отървах да бутам DR и ще завършим заплануваните спирки, до вкъщи дали ще стигнем не е много ясно. 🤭
С надеждите да тръгнем рано сутринта по хлад бяха мираж, но пък и какви адвенчъри сме да се крием е пека, който може да ти причини топлинен удар. 😂 В 14:00 часа на около 42 градуса тръгнахме посока Kemaliye. Никакви спирки, освен за охлаждане, чай, сладолед и бърза снимка. 350 км за деня ни се видяха безкрайни, поне за мен. Гледам навигацията и километрите едвам едвам намаляват.😬
Навлезнахме в долината на река Kirucay и Euphrates и настроените се приповдигна от откриващите се гледки. Винаги пустошта ме е привличала с топлите си земни цветове, които се преливат един в друг. Безкрайни скалисти картини, тук там зелено за разкош.
Kemaliye ни посрещна преди залез слънце и с гръмка музика от мегдана. Тъкмо си мислех, че ще има забава от типа всенародно веселение и хора, то се оказа “Добре дошли на моето обрязване!”. На мини спортната площадка в центъра на градчето, жива музика и мъжки традиционни танци се вият, мествайки обрязването на млад тинейджър, който седеше на украсена платформа с трон. А, аз си помислих, че е сватба и упорито убеждавах Георгиев, че тази украса, особено на колата си е точно за сватба. Но, уви, не било нито събор, нито сватба.
Kemaliye е красив и нощем, загадъчна атмосфера, напомняща откъси на сцени от романите на Орхан Памук.
Утрото ни посрещна с 33 градуса, а беше едва 07:30 часа 🥵Днес, денят се очертава дълъг, 560 км под жаркото слънце до Kirikalle, до Анкара няма да имаме сили.
Dark Canyon е впечатляващ черен път, вкопан в скалите и промушващ се като змиорка през поредица скални тунели с прозорци, от които се открива гледка към пропастта на каньона и спокойните лазурни води на река Ефрат.
Не ме впечатли тилкова каньона колкото, че имахме възможността да проследим до тук река Ефрат. Видяхме, мястото където се вливат реките Tuzla и Karusu, образувайки река Ефрат.
Сега естествено продължение би било да видим вливането на река Ефрат и Тигър, образувайки река Шат Ал-Араб, вливаща се в Персийския залив на Арабско море. Реки, край чиито долини са се зародили древните цивилизации, Месопотамия. Дано, света се поуспокои и имаме възможността да караме покрай 2700 км речно корито.
Пътя до Sivas, през хребестите анадолски склонове е абсолютен спектакъл за сетивата!🤩 Виещ се път, с поредица от стръмни изкачвания и спускания, през обагрените хълмове в тъмносиво до ръждивочервен, заради богатите на желязна руда, и преливащ в плодородните ечемичени долини в златисто. Карахме и не искахме да спираме, дори за снимки. Попивахме всеки изминал километър и грабехме колкото се може от необятната красота. Георгиев, даде име на пътя Demir Road, Железния път. 😊
Sivas ни посрещна с надежда, че ще се приберем вкъщи, нов втори акумулатор за DR! На влизане в града, Весо видя витрините на Murat Spor и бързо спяхме. “Дани, тък ни помогнат и успеем да намерим читав акумулатор”. И така се, оказа. За пореден път се убеждавам в гостоприемството на нашите комшии, но да не забраняваме, че е важно и нашето отношение. Колегите ни помогнаха, даже ни направиха подаръци, за които държахме да заплатим, в знак на благодарност за добрината, но категорично отказаха. За съжаление нямахме време да обядваме заедно, но мисля, че отново ще се видим и то скоро! 😊
Останалите дни, прекарани в безкрайно каране към вкъщи, бяха уморителни и вече болките в тялото се усещаха. Ударно взехме Kirkalle - Edirne, около 760 км. и бяхме пред тотален разпад, поне аз. Edirne се беше променил с годините и ми хареса ритъма на града. Но, едно е сигурно, че тава джигера е все така вкусен! 😉 Събрахме последни сили за още 320 км, които ни деляха от дома. Георгиев, даде чудесна идея да кривнем през ГКПП Пазар- Черельой, та стъпихме и на Гръцка земя. 🤭”Игнатова, хайде на кривнем до Александруполи? Докато сменят маслото на моторетките, ще направим плаж!”. Идеята хич не беше лоша, но като видях, че часът е 15:30 часа и отново ще се кара посред нощите, удържах на това изкушение. “Не! Искам вкъщи и да слезна от мотора и поне две седмици няма да го запаля! Всичко ме боли! Прибира ме!”.
Ето, живи и здрави около 21:30 ч. на 04.08.25 се прибрахме вкъщи! Окрилени от безкрайно щастие и куп спомени, вече кроя планове за следващото пътешествие на есен!
До скоро, мили мото пътешественици!
Надявам се, че създадохме приятни емоции и чувства и вас и ако сте имали някакви колебая за Грузия, то загърбете ги и поемете на изток! Грузия ви очаква с топла усмивка и гостоприемство! 🥰
Благодаря ти приятельо Vesso Georgiev, че сподели с мен поредното мечтано пътуване и беше моята подкрепа и здрав разум! За поред път изтърпя стоически безумните ми шорт къти 🤭 и смели планове за приключение! 🙏😊💪

05/08/2025

Мили, мото приключенци, както вече някои от вас са разбрали от другарчето ми Vesso Georgiev, вчера 04.08.25 около 21:30 паркирахме железните коне в конюшната у дома! 🤗 Живи и здрави, вече сме на родна земя, НО продължавам да разказвам, защото прибирането от Грузия хич не беше обичайното покрай Черно море, а имаше лирическо отклонение до Dark Canyon, Euphrates River. И разбира се, не останахме без премеждия по пътя! При нас винаги е весело макар, че понякога си е направо драматично. 😂😆
Рано призори в Grigoleti, нахапана от някакви буболечки, под свъсилото се черно небе и задух, тръгнахме към Sarpi, с надеждата бързо да минем границата и да избегнем трафика. Разбира се, не е като да не минахме без леки разправии, но това не е толкова съществено пред факта, че турците елегантно ми “демонстрираха”, че жената е след мъжа. 🫤 Първа давам документи и се редя, но последна на опашката, подбутвайки ми документите настрани, защото господата са с предимство! 😡
Идните дни Георгиев ми подхвърли идеята за Dark Canyon и нали разбирате, че хич не се и замислих! “Страхотна идея и още как!”🤩😎
D010 е покорен край планинските хълмове, обринчени с тераси от чай, в които нямаше как да не се разходя. Още в джоба ми се намират листа от чай.😊 Целта ни беше да стигнем в Erzurum и там да отдъхнем, преди да продължим на следващия ден към Kemaliye.
D950 е абсолютен шедьовър, дори и на 44 градуса, докато ти завира канчето под каската.😂
Каньона покрай водите на Tortum е впечатляващ с мащабността си. Вдигаш поглед и не виждаш края на скалите.
Жегата беше нетърпима и потърсихме отдих в оазиса Uzundere Yedi Göller, за който таях големи надежди за красиво и магично място сред пустоща. Убеждавам се, че местните са ужасно небрежни и се отнасят мърляво към природата си. Този оазис е бил същински малък рай, допреди да са го съсипали с купищата буклуци и смрад от контейнерите, която предизвикваше “вулканична” дейност в мен да изкара на показ закуската отпреди два дни. 🤮
Тумба местни си правеха “пикник” край смрадта, която ни най- малко не ги притесняваше. Бумти малка преносима печка, на която ври чая и готвят някаква яхния, докато месят хляба край прахта.
Идеята ни за обяд в ресторантите в този оазис магически се изпари и само пихме чай и кафе, или по- скоро кафе от измитите чаши.
Въпреки залата мърсотия и погнуса, която изпитахме, тъкмо на тръгване до нас спря кола със супер мили и усмихнати хора, от която се подаде кутия с ролца локум. Държаха да ни почерпят, като гости в страната им. Георгиев “Не, мога да си взема, с екипа съм.” “Не отказвай, ще обидиш хората.” Локума беше вкусен и ужасно сладък. Поздравихме се с комшиите и всеки тръгна по пътя си. Последваха главозамайващи картини сред каньона, докато Георгиев ми изчезна от полезрението. Брей, чаках, чаках… тотално се сварих и ме налегна силно безпокойствие, защото не се появява след мен. Обърнах и газ, но не се появява след поредния завой. Край, нещо е станала. И хоп чувам дъртото магаре да цвили по баира и тъкмо бях набрала да го нахокам и при въпроса ”Какво става?”, но с онзи тон, където ти е прикипяло се чува “ Йори, умря! Бутах го да запали! Игнатова май ще буташ до София, ако не оправим магарето!”
Гледахме сега да не го мисли, пък и баири колкото щеш, та за мой късмет се разминах със силова гимнастика ала бутам DR на 44 градуса. 😂 Настроихме се за спирка Cittaslow UZUNDERE panorama, демек джам тераса над каньона. 😉
Страхотно място и не е за пропускане, а и баири има, ако това е условие дали да го посетите.
Долината Uzun Göl Manzaralı е същинско райско кътче.
Предвид, че магарето Йори палеше само с ритник с д@пето, се отказахме от офроуд приключението до Engüzek kapı kalesi, а и да си призная този същи горещ ад, убиваше желанието ни за разходни из голите скали.
Със сетни сили стигнахме Erzurum късния следобед, тотално прегрели и в полузаспало състояние на моторите.🥵🤯
Събирахме сили на хладно в хотела, в търсене на акумулатор, пиейки безалкохолни коктейли и чертаех планове за следващия ден! ( а как си мечтаех за ледена бира).

04/08/2025

Ден последен в Грузия, посветен на Ушба.🥰
Решихме да посветим деня на лежерна разходка из Местия. След двучасова разправия във банков клон на Грузинка Банка за частично възстановяване на средства за платената трафик глоба на автомат, който не ми върна ресто и разписка за плащането, решихме да се гмурнем в старата част на града и да кажем “Здравей” на каменните стражи на планината.
Термометъра удари над 40 градуса и едвам поемахме глътка въздух. Искахме час по- скоро да намерим място където да се скрием на хладно, но уви и на планината и бе топло и не можеше да ни предложи прохлада. Заспускахме склоновете на Svaneti и гиганта Ушба се представи с целия си блясък пред нас. Весо видя отбивка от пътя към някаква хижа за Ушба и без да го мислим сменихме курса. Стигнахме до края на село Mazeri, точно в подножието на Ушба. Чувствахме се миниатюрни в нозете на 4710 м. титан! 🤩
Това е прекрасен финал на грузинското ни пътешествие. Радвахме се на гостоприемството на ресторант Панорама, от чиято тераса се открива панорама към върха, докато се наслаждавахме на вкусните местни гозби.
С неохота към 16:30 тръгнахме посока Черно море в търсене на място за нощувка във близост до Sarp, за да продължим пътешествието из Турция. Пътя ни беше увенчан със свлачища и ремонтни дейности, което силно забави придвижването ни към морето, където ни очакваше задух, която ни смазваше.
След известни перипетии с дублирани резервации и разправии посред нощите, успяхме да намерим прилично място за нощувка Grigoleti, точно на брега на морето. Прилично на пръв поглед, докато на сутринта се събудих нахапана от дървеници или други гадинки, от които цялата бях на гигантски болезнени пъпки. Но, нищо не може да помрачи радостта от изживените дни в Грузия, като ли някакви дървеници или кански жеги!

Shopkinya on a bike

29/04/2026

27/04/2026

26/04/2026

25/04/2026

26/10/2025

23/09/2025

08/08/2025

05/08/2025

04/08/2025

Address

Website

Alerts

Shortcuts

Share