28/05/2026
Обиколката продължава в Pindos National Park, в подножието на Tymfi и Smolikas Oros с крайна спирка Spilaio, Portitsa ancient stone bridge.
За деня се очерта каране от около 6 часа из поредната порция засукани пътища. 🤩
Преди тръгване от къмпинга направих бърза проверка на маршрута и тръгвам към Beloi Viewpoint, която може би е най- впечатляващото мирадуро към каньона. 😊
Преди началото на прехода по Vradeto Steps, отново се срещнах със симпатична двойка от Холандия, с която освен, че вече два дни се засичаме из забележителностите, но и споделяхме къмпинга край Kleidonia Stone Arch Bridge. Едно “Здравей” прерасна в поне 40 минутен разговор, разказвайки им за Гърция. Разменихме си контактите и още днес получих съобщение от тях, че са променили маршрута си и тръгват по моите тракове в Дзумерка. Чакам с нетърпение новини от тях. ☺️
До Beloi Viewpoint стигах за около 30 минути през планината, където се оказа, че растат 5 вида редки диви орхидеи, някои от които са медоносни. Имах огромния късмет да видя наживо и 5-те вида, цъфнали и красящи поляните навред.
Wow! Гледката е феноменална! Гризвайки си от любимите ми шотландски карамелени вафли, сигурно изкарах поне 30 минути в съзерцание на огромната паст на каньона.
Времето напредваше и поех към Tsepelovo с мисия обяд, но уви таверните не работеха. Глада се обаждаше, но стиснах зъби до вечерта.
Тъкмо преди да се отбия за Balta di Stringa периферното ми зрение видя табела 30 км до Βωβούσας, който беше първоначалният вариант за маршрут. Предишния офроуд път е рехабилитация по европейска програма и сега е нов макаданов път, по- широк и по- удобен за местните. Налегнаха ме мисли дали да не карам по- него, но вътрешно нещо ме човъркаше да продължа по пътя си. И добре направих. Разходката в гората до Balta di Stringa си заслужаваше и намерих чудно място за речни плуване и къмпингуване.☺️ Отбих се и до открития музей Sarakatsaniki Stani, който заедно с ресторанта към него се оказаха затворени. Направи ми впечатление, че кофите за смет са обърнати и в този момент забелях табелата за внимание за мечки, търсещи храна в кофите. По най- бързия начин се изстрелях от там. Мислите ми за диво къмпингуване се изпариха на мига.
Стръмни, къси обратни завои, със сериозна денивелация и никакъв трафик. Smolikas, покрит със снежни одежди се разкриваше в цялата си прелест с всеки изминат километър. Същински стожер сред дивата природа.
Стада елени се разхождаха насред пъти, контенурките и геконите го обяха ударили да асфалтов туризъм, да пак имаше спасителни акции.😂
Ето го любимото ми селце Spilaio с едноименната таверна. “Унищожих” се с вкусна храна и едвам помръдвах на стола, а тепърва трябва да търся място за нощувка и да се разходя до Portitsa ancient stone bridge, където принципно възнамерявах да къмпингувам на диво, преди табелата за мечки. Голяма греда, няма места на прилична цена. 😬Споделих тревогите си със собствените на таверната и бързо ми намериха приказвано място за нощувка с 50% по- евтино от обявеното в booking.
Сита и спокойна, че има къде да нощувам, отидох по залез слънце на Portitsa ancient stone bridge, който посещавам за втори път и ми е любимо място. Прекрасен финал за деня.🗻🏍️🇬🇷🤩
Утрешния ден не е много ясен накъде ще тръгна, но утрото е мъдро. 😉
